Древен български календар
Преди календара на маите, преди китайския календар, преди Юлиянския и преди Грегориянския каендар е бил Българският календар.
Българският календар е по-точен от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар. И още една разлика - българският календар приема за начало астрономически факт - най-късия ден в годината (денят на зимното Слънцестоене), а следващия е началото на Новата година.
През 1976 г. ЮНЕСКО (Организация на Обединените нации за образование, наука и култура) обявява древния български календар за най-точния в света. През 80-те години на миналия век специално създадена комисия към ЮНЕСКО е разработила проект за единен световен календар. За основа на новия календар учените са използвали древния български каленар, изтъквайки неговите качества. По политически, но най-вече по икономически причини, проектът за единен световен календар не е осъществен.
Българският календар се отличава със своята точност и практичност. Само в този календар всяка дата се пада винаги в един и същ ден от седмицата, а добавянето на още един нулев ден на всеки 60 години компенсира разликата между календарната и астрономическата година.
Учените от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с чепатото число 365. Нещо повече - древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден, който окончателно "преобръщал колата" дори на претендиращите за най-съвършени образци календари.
Древният български слънчев календар е плод на интелектуален труд на българи живели преди около 7500 години. Защо казвам "около"? Защото все още няма еднозначни доказателства за това кога точно е създаден. Най-вероятно и логично е календара де е създаден по-късно от годината определена за неговото начало. При съставянето на древния български календар и при неговото усъвършенстване са ползвани точни астрономически и математически познания. Не е установено дали древните българи са заимствали тези знания от друга цивилизация или са достигнали до тях чрез собствени наблюдения и изследвания. Част от колобрите – висшите жреци, са се занимавали основно с астрономически изследвания.
Начало на календара:
1. Началото на древния българския календар 5504 г. пр. Хр.
2. Датиране на Потопа в Черно море 5 560 ±50 г. пр. Хр.- калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител
3. Датиране на невижданите валежи 5500- 5600 г. пр. Хр. - калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител
4. Сътворението на Света 5500 г. пр. Хр.
Прави впечатление, че терминът “от създаването на света” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море датирана чрез радиовъглеродно датиране и с тази на катастрофалните валежи в района.
И така- началото на древният български календар е 5504 година преди н.е. Първата прабългарска Нова година се оказва, че е на 29.04.5504 година преди н.е. Причината е проста и е свързана с григорианския календар - изместването е точно 131 дни.
Формат на календара.
Прабългарският календар е слънчев. Годината е започвала от деня след най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица - нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя - първия ден от прабългарската седмица. Освен това, произволна дата от даден месец всяка година е един и същи ден от седмицата. По този начин тримесечието се дели точно на 13 седмици, а годината – на 52. Учените от ЮНЕСКО наричат това делене „златното българско календарно число“. Числото 364 се дели на 4 (сезона), на 13 (седмици в един сезон), на 52 (седмици в годината), на 7 (дни в седмицата). Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума накрая) е високосна - от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец има втори нулев ден (Ени-Джитем).
Да обобщим:
- Една година съдържа 364 дни плюс един отделен (нулев) ден в деня на зимното слънцестоене.
- Една година съдържа 4 тримесечия, всяко от които се състои от 91 дни.
- Всяко тримесечие съдържа 13 седмици.
- Всеки първи месец от тримесечието съдържа 31 дни, а останалите два месеца - по 30 дни.
- Една година съдържа 52 седмици.
- Една година съдържа 12 месеца.
- Една година съдържа две полугодия по 182 дни.
- В годината има 4 симетрични астрономически точки - пролетно равноденствие, лятно слънцестоене, есенно равноденствие и зимно слънцестоене.
- Първият ден от новата година се пада винаги в неделя.
- Всеки сезон започва винаги в неделя.
- Всяка година една и съща дата от календара се пада винаги в същия ден от седмицата (например - ако 25 април е в сряда, то винаги ще се пада в сряда).
- На всеки 4 години се добавя още един допълнителен ден - в деня след лятното слънцестоене (високосна година).
Годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години) и носи името на някакво животно. На всяко животно от цикъла е отговаряло зодиакално съзвездие - небесен предводител на годината.
1. свиня (докс, док, прасе)
2. мишка (сомор, шъши)
3. вол (шегор, куврат, буза, бусман)
4. тигър (барс, паръс, баръс)
5. заек (дванш)
6. змей (вер, драгун, кала, слав)
7. змия (дилом, делян, аттила)
8. кон (тек, таг, тих, алаша)
9. маймуна (песин, писин)
10. коч (суръх, север, расате)
11. петел (тох, тах)
12. куче (етх)
Шестдесетгодишния цикъл се нарича звезден ден. В края на всеки втори звезден ден, т. е. на всеки 120 години, е отпадал по един високосен ден. (Подобна корекция се прави и в григорианския календар, където един високосен ден отпада приблизително на всеки 133 години). В такъв случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 средни слънчеви денонощия. Продължителността на тропическата (слънчева) година – (времето между пролетните равноденствия) е 365,2422. Грешка от едно денонощие се е натрупвала за около 1800 години, или тридесет 60-годишни цикъла. Вероятно тази грешка също е била коригирана с допълнително отпадане на високосен ден.
И така - 22-ри декември 2024 е първият ден от новата 7530 година от древния календар на българите.
Заповядайте в магазина на рекламна агенция "Максимус Дизайн" в Благоевград, на улица „Даме Груев“ 27 (алеята в парка до реката) за да разгледате на място и да си изберете и поръчате вашите нови рекламни материали. Снимки на малка част от нашите артикули можете да видите в Галерията на уеб-сайта. Повече снимки ще намерите в нашите профили във Фейсбук и в Инстаграм.